Каленов, Николай Евгеньевич.  Коммуникационная среда ЦБС БЕН РАН: технологии создания информационных ресурсов / Николай Евгеньевич Каленов. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 84-92. 

Бенчев, Коста.  Утилитаризъм и логика. За едно възможно приложение на второто към първото / Коста Бенчев. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 90-109. 

Васева-Дикова, Юлия.  Философия на медицината: върху някои аспекти на понятието "болест" / Юлия Васева-Дикова. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 143-149. 

Гелен, Арнолд.  Философска антропология / Арнолд Гелен. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 133-142. 

Герджиков, Сергей.  Неопределеността на превода и лингвистичната антропология (част 1) / Сергей Герджиков. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 5-19. 

Лозев, Камен.  Лингвистичният обрат и раждането на логическия анализ на езика: Готлоб Фреге ( 1891 - 1895 ) / Камен Лозев. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 63-77. 

Минева, Мартина.  Б. Ръсел и проблемът за индексичността / Мартина Минева. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 78-89. 

Павлов, Николай.  Към една онтологическа критика на философията на езика у късния Хайдегер / Николай Павлов. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 123-132. 

Сивилов, Любен.  Причудливите модификации на съзнанието / Любен Сивилов. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 110-122. 

Янакиев, Константин.  Шест вариации върху холизма на Куайн / Константин Янакиев. // Философски алтернативи, ХХVІ, 2018, N 6, 30-40. 

Бойков, Ванче.  Самостоятелно управление и управление на експресията в комуникациите под влияние на стрес / Ванче Бойков, Лиляна Стошич Михайлович, Светлана Трайкович. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 52-61. 

Тонева, Клара.  Религиозният екстремизъм: проблем и симптом / Клара Тонева. // Военен журнал, 2016, N 2, 51-61. 

   
   nda.armf.bg/wp/wp-content/uploads/vjournal/2016_2/Voenen_zhurnal-2016-2.pd 

Ангелова, Поля.  Проф. Стефан Станев - бележит учен и общественик / Поля Ангелова, Величко Петров. // Статистика, 2018, N 2, 151-168. 

   Разгледан е приносът на проф. Стефан Станев, относно концептуалното различие между системата на националните сметки и баланса на народното стопанство и отражението му върху статистическите характеристики на производствената активност. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=181 

Аркадиев, Димитър.  Някои външни резерви за растеж на населението в България / Димитър Аркадиев. // Статистика, 2017, N 1, 41-66. 

   В статията се обсъжда проблемът с демографската криза в България. Предлагат се някои външни резерви за подобряване на демографската ситуация. Тези резерви могат да бъдат: лицата с българско гражданство в страните по света; родените в България лица, живеещи извън нея; лица от страни, близки по език и култура до българите; имигранти от държави, където основната религия е християнството; имигранти от страни, където основната религия е различна от християнската - ислям, будизъм, хиндуизъм, юдаизъм и други. Обсъждат се предимствата и недостатъците на всяка от посочените резерви. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=146 

Аркадиев, Димитър.  Някои структурни промени в родилния (фертилния) контингент в България и влиянето им върху раждаемостта / Димитър Аркадиев. // Статистика, 2017, N 3, 47-70. 

   В статията се обсъжда намаляването на броя на живородените деца в България през последните 15 - 20 години. Това се отразява пряко върху общия брой на населението в страната. Изследват се тенденциите в изменението на броя на живородените деца и на жените от родилния контингент. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=159 

Аркадиев, Димитър.  За точността на оценките за броя на населението на България в минали исторически периоди / Димитър Аркадиев. // Статистика, 2018, 81-113. 

   В статията се разглежда проблемът с точността на оценките на населението на България в по-отдалечени в миналото периоди от време. Обсъждането се ограничава за населението на Средновековна България. Изворова база за неговото определяне практически отсъства. Затова се прилагат методи и подходи, разработени от различни автори. Отговаря се на някои въпроси във връзка с прилаганите методи за оценка на броя на населението. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=179 

Богданов, Богдан.  Пет основни статистически измерения за социално-икономическото развитие на България преди и след влизането в Европейския съюз / Богдан Богданов. // Статистика, 2018, N 4, 9-54. 

   Статията е предназначена да запознае читателя с основни измерители на социално-икономическото развитие преди и след влизането на България в Европейския съюз. 

Богданов, Богдан.  Бъдещето на изследванията ... И изследванията на бъдещето: възможни приложения на големите данни (Big Data) при производството на статистическа информация. / Богдан Богданов, Галя Статева. // Статистика, 2017, N 1, 9-40. 

   Настоящата статия е предназначена да запознае читателя с възможните приложения на големите данни (Big Data) при производството на статистическа информация. Очертани са някои конкретни предизвикателства и възможности пред официалната статистика по отношение на използването на Big Data. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител. 

Бозев, Васил.  Постановки в предложението за регламент на Европейския парламент и на Европейския съвет за обща рамка на статистическите данни за лицата и домакинствата / Васил Бозев. // Статистика, 2017, N 3, 137-152. 

   В статията се изтъква, че стратегия „Европа 2020“ използва показатели за наблюдение на водещи цели като подобряване на образователното равнище, намаляване на бедността, насърчаване на заетостта и социалното приобщаване. Затова в рамковия период 2013 -2017 г. един от стълбовете на статистическата информационна система, върху които се поставя акцент, е социалният стълб. 

   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=162
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=162 

Върбанов, Тихомир.  Проф. Венец Цонев - един забележителен творчески път в теорията и практиката на съвкупностните изследвания / Тихомир Върбанов. // Статистика, 2018, N 1, 155-170. 

   В доклада се проследяват жизненият път и творческите постижения на един от най-изявените български учени - статистик и университетски преподавател. Разглеждат се както резултатите от дългогодишната му учебно-преподавателска дейност, така и съществените му постижения в теорията и практиката на съвкупностните изследвания, публикувани у нас и в чужбина. Отбелязва се сериозният му принос в теорията и практиката на представителните извадкови изследвания в страната. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител. 
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=175 

Данчева, Аблена.  Развитие и усъвършенстване на индексите на потребителските цени в Република България през периода 1990 - 2018 година / Аблена Данчева. // Статистика, 2018, N 4, 97-164. 

   
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=194  

Денчев, Стоян.  Мултикултурализмът - голямата комуникационна мистификация на неолиберализма / Стоян Денчев, Николай Палашев. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 11-17. 

Захарова, Вера Игоревна.  Медиативная роль институтов гражданского общества в управлении государством / Вера Игоревна Захарова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 150-161. 

Златанова, Соня.  Преброяване 1956 в дигитален формат / Соня Златанова. // Статистика, 2017, N 1, 159-162. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=151 

Иванов, Любомир.  Познавателни възможности на коефициента на автодетерминация при статистическия анализ / Любомир Иванов. // Статистика, 2017, N 2, 65-88. 

   В статията се разглеждат възможностите за приложение на коефициента на автодетерминация в процеса на статистическия анализ на динамика. Посочено е как се оценява коефициентът и как се проверява неговата статистическа значимост. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=154 

Ламбова, Маргарита.  Измерването - неглижираният проблем при емпирични изследвания, съществявани с помощта на статистически инструментариум / Маргарита Ламбова. // Статистика, 2018, N 2, 115-145. 

   Представени са разсъждения относно измерването, измерителните скали и измерителните теории, като на тази основа в съответствие с набелязаната цел са разкрити някои проблемни моменти. Акцентира се основно върху проблемите, свързани с качеството на числовата проекция на емпиричните дадености. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=180 

Николова, Надежда.  Академик Иван Стефанов - един забележителен учен на ХХ век / Надежда Николова. // Икономическа мисъл, LXIV, 2019, N 2, 123-132. 

   Статията е посветена на 120 години от рождението на академик Иван Стефанов - виден представител на българската статистическа мисъл. 

Паша, Яшар.  Определение бедности на основе многомерного статистического анализа / Яшар Паша. // Статистика, 2017, N 1, 107-122. 

   Статията предоставя обща информация за многоизмерната бедност. Описани са статистическите показатели за многоизмерна бедност, представени са факторите, влияещи върху нея. Подчертава се значението на регресивния модел в многоизмерния анализ на бедността. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=148 

Радилов, Димитър.  Академични научни позиции за статистическата наука и за промените в професията на статистиците в съвременния свят / Димитър Радилов. // Статистика, 2018, N 1, 95-128. 

   Научната цел на статията е разглеждането на промените в академичните научни позиции за статистическата наука и необходимите промени в професията на статистиците в съвременния свят. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител. 
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=173 

Славкова, Евелина.  България през 2030 година. Емигранти се връщат, но като се персионират / Евелина Славкова. // Мениджър, (236), 2018, N 6, 10-11. 

Статева, Галя.  Приложни аспекти на големите данни в официалната статистика / Галя Статева. // Статистика, 2018, N 4, 55-97. 

   Статия е предназначена да запознае читателя с една възможност за практическо приложение на „големите данни“, която е реализирана в рамките на проведено от екип на НСИ емпирично изследване на тема „Извличане на информация от интернет за характеристики на предприятията (web-scraping)“. 

   
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=193 

Стоев, Цветослав.  Отвеждане и пречистване на битовите отпадъчни води от домакинствата през 2005 и 2015 година / Цветослав Стоев. // Статистика, 2017, N 2, 135-147. 

   Публикацията проследява отвеждането и пречистването на отпадъчните води, образувани от домакинствата вследствие на всекидневните битово-физиологични потребности на хората, през 2005 и 2015 година. Разгледани са както делът на населението по вид на отвеждане на отпадъчните води (свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, обществена канализация без пречистване и собствено третиране), така и количествата отведена отпадъчна вода по вид. Данните са представени на национално равнище и на ниво статистически райони (NUTS2), направено е и сравнение с европейските държави. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=157 

Сугарева, Марта.  Показателите за смъртност и раждаемост в демографията - дефиниции и терминология / Марта Сугарева. // Статистика, 2017, N 2, 9-40. 

   Статията има за цел да внесе яснота относно съдържанието на понятията „смъртност“ и „раждаемост“ във връзка с различни спекулативни интерпретации на демографските данни в България. Изложени са основните статистически индикатори, като се набляга на факта, че брутните коефициенти за смъртност и раждаемост (на 1 000 души от населението) могат да бъдат подвеждащи поради влиянието, което оказва върху тях възрастовата структура на населението. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител. 
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=152 

Съйкова, Светлана.  За анализите на социално-икономическата информация / Светлана Съйкова. // Статистика, 2017, N 2, 41-64. 

   В статията се обсъждат проблеми, свързани с използване на разполагаемата информация за социално-икономическите явления и процеси. Има се предвид не само информацията, произвеждана от НСИ, но и от други източници - главно институционалните структури на бизнеса и държавното управление, общуването на хората в социалните мрежи в интернет. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=153 

Фарах, Палмира.  Статистика на цените на жилищата - промени в резултат на внедряване на Единна европейска рамка. Теми и насоки на развитие, обсъждани на международната работна среща през 2016 година (Лисабон, Португалия, 28 - 29 април 2016 година) / Палмира Фарах. // Статистика, 2018, N 1, 171-182. 

   Направен е кратък преглед на промените в методологията, обхвата и същността на произвежданите национални статистически изследвания на пазарните цени на жилищата. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител. 
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=176 

Цветкова, В. А.  Информационная культура и чтение / В. А. Цветкова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 62-70. 

Ярловска, Нели.  Основни аспекти от системата за възнаграждения в Националния статистически институт и влиянието на нормативните промени и структурните реформи върху тях / Нели Ярловска. // Статистика, 2017, N 2, 89-122. 

   Направен е анализ на основните аспекти на Системата за определяне на възнагражденията в държавната администрация и по специално на служителите в ЦУ на НСИ. За целта е отчетено влиянието както на факторите, които са типични за съответната организация, като вида на организационната култура и структура, така и въздействието на външната среда и измененията на нормативната уредба, регламентираща заплащането в държавната администрация. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=155 

Атанасова, Мариана.  Специфики на технологиите и техниките за манипулация, използвани в телевизията / Мариана Атанасова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 232-238. 

Богова, Христина.  Използването на електронните медии при междуинституционалното общуване / Христина Богова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 179-185. 

Бойков, Ванче.  Вратовръзката като невербална бизнес комуникация / Ванче Бойков, Дарян Бойков. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 28-40. 

Бойков, Ванче.  Междукултурното взаимодействие и културната интелигентност в комуникациите / Ванче Бойков, Светлана Трайкович, Лиляна Стошич Михайлович. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 42-51. 

Бойков, Ванче.  Самостоятелно управление и управление на експресията в комуникациите под влияние на стрес / Ванче Бойков, Лиляна Стошич Михайлович, Светлана Трайкович. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 52-61. 

Бондиков, Венцеслав.  Манипулативни аспекти на обществената комуникация / Венцеслав Бондиков. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 18-27. 

Борисов, Борис.  Съвременни проблеми при публичното представяне на нови идеи / Борис Борисов. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 116-123. 

Велев, Евгени.  Проблеми на визуалната комуникация в контекста на образованието по изкуствата и културата през целия живот / Евгени Велев. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 106-115. 

Велева, Мериан.  Основни методи и технологии в медийното изкуство в контекста на визуалната комуникация / Мериан Велева, Боряна Хаджиева. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 227-231. 

Димитрова, Яница.  Корпоративните комуникации в съвременните български предприятия / Яница Димитрова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 168-178. 

Дойков, Йордан.  Власт и общество: изменения в комуникацията чрез партиите / Йордан Дойков. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 137-149. 

Захарова, Вера Игоревна.  Медиативная роль институтов гражданского общества в управлении государством / Вера Игоревна Захарова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 150-161. 

Канев, Петър.  Съвременното митотворчество като стремеж към катарзисна публичност на комуникацията при самоформиралите се нови общности / Петър Канев. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 186-201. 

Ковачева, Светослава.  Форми на диалогичност при комуникацията в условия на криза с вътрешните публики на организацията / Светослава Ковачева. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 212-220. 

Михайлова, Катя.  Липсващото лице на медийната свобода / Катя Михайлова. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 202-211. 

Модев, Сергей.  Обществените комуникации днес - новите императиви / Сергей Модев. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 221-226. 

Павловска, Елена.  Мониторинг на електронните медии / Елена Павловска. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 93-105. 

Тахиров, Мюмюн.  Комуникация, идентичност, признаване / Мюмюн Тахиров. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 126-136. 

Шарков, Феликс.  Теоретические основания развития зарождающегося междисциплинарного научного направления "Коммуникология" / Феликс Шарков. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 72-82. 

Аврейски, Никола.  Идеята за „Запада”: генезис, преформулиране, криза и разпад / Никола Аврейски. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 146-163. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2619-ideyata-za-zapada-genezis-preformulirane-kriza-i-razpad 

Аврейски, Никола.  Голямото предизвикателство пред националната сигурност на България / Никола Аврейски. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 5-29. 

   Черноморският геополитически възел. Турското предизвикателство пред българската национална сигурност. Гарант ли е НАТО за териториалната цялост и суверенитета на България. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2736-golyamoto-predizvikatelstvo-pred-natsionalnata-sigurnost-na-balgariya 

Бардос, Гордън.  Балканският кръстопът на терора / Гордън Бардос. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 20-26. 

   Колко значима е ролята на Балканите за проблемите със сигурността на Европа става ясно дори само ако изброим някои от участниците в големите терористични нападения на Стария континент през последните години. Появата и възходът на войнственото ислямистко движение на Балканите не е спонтанен процес, а по-скоро резултат от добре планирана дългосрочна кампания. От 90-те години на миналия век насам, местни и чуждестранни екстремисти, финансирани от Саудитска Арабия, Иран и други „хардлайнери” от света на Исляма, успешно се внедриха в Югоизточна Европа, създавайки сложна инфраструктура, която включва независими от местните религиозни власти джамии и медресета, както и убежища в изолирани селища, където се подготвят вербуваните от ислямистите доброволци за каузата на джихада. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2576-balkanskiyat-krastopat-na-terora 

Божилов, Добри.  Влиянието на аутсорсинга върху икономиката на САЩ / Добри Божилов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 127-132. 

   Феноменът „аутсорсинг“, т.е. износът на производства и дейности извън дадена икономика, и ползването и само като пазар, вече добива гигантски размери и се превръща в основен символ на глобализацията. Дали обаче това е полезно, или отвъд краткосрочните ползи с намаляването на потребителските цени, развитите страни всъщност вървят към ръба на пропастта?. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2653-vliyanieto-na-autsorsinga-varhu-ikonomikata-na-sasht 

Брандс, Хал.  "Голямата стратегия" на САЩ в ерата на национализма: "Крепостта Америка" и нейните алтернативи / Хал Брандс. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 96-116. 

   Америка е изключителна нация, но не и, когато става дума за националистическата вълна, която залива света напоследък. Държавници и политици от различни континенти се обявяват против глобализацията и интеграцията и разглеждат възстановяването на националния суверенитет като преграда срещу разширяващия се хаос. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2678-golyamata-strategiya-na-sasht-v-erata-na-natsionalizma-krepostta-amerika-i-neynite-alternativi 

Василева, Евгения.  „Доброто име“ на организираната престъпност / Евгения Василева. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 170-177. 

   Организираната престъпност е по-всепроникваща, хетерогенна и свързана с медиите и в същото време по-малко романтична и „италианска”, отколкото предполагат общоприетите представи, независимо, че всеки или почти всеки знае нещо за нея и има мнение по въпроса. Идеята на настоящата статия е да бъдат анализирани и предизвикани съществуващите стереотипи и заблуди по отношение на организираната престъпност, създаващи и ореол на неприкосновеност и привлекателност. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2659-dobroto-ime-na-organiziranata-prestapnost 

Генчев, Христо.  Балканското ядро / Христо Генчев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 37-43. 

   Разделението на две части: “ядро v/s периферия” е геополитическо правило, което разчленява иначе политически цялостните географски пространства. Балканите се структурират по същата логика: Балканското ядро - Албания, Македония и България v/s балканската периферия: Турция, Румъния, Гърция и Сърбия (доскоро СФРЮгославия, която пък, на свой ред включваше сръбско ядро v/s периферия от републики). 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2738-balkanskoto-yadro 

Георгиев, Петър.  Италианският референдум и ерозията на южния фланг на ЕС / Петър Георгиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 60-66. 

   В крайна сметка, резултатът от гласуването на референдума в Италия ще разшири пропастта между северните държави от еврозоната, начело с Германия, и страните от европейския Юг. Мнозина в Германия и другите северни страни го тълкуват като знак за нежеланието на италианците да реформират икономиката си, според рецептите на Брюксел, както и за нарастване на антиевропейските настроения в тази страна, а и в цяла Европа. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2580-italianskiyat-referendum-i-eroziyata-na-yuzhniya-flang-na-es 

Георгиев, Петър.  Новите измерения на военната активност на НАТО в Източна Европа / Петър Георгиев. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 44-51. 

   След като обявиха Русия за един от основните си потенциални противници, САЩ започнаха да реализират мащабна програма за укрепване на своето военно присъствие в Източна Европа. За целта на континента бяха прехвърлени допълнителни тактически съединения, рязко нарасна броят и мащабите на военните учения с партньорите от НАТО. 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2960-novite-izmereniya-na-voennata-aktivnost-na-nato-v-iztochna-evropa 

Гилман, Нийл.  ЕС по пътя на рухналата съветска империя / Нийл Гилман. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 25-38. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2629-es-po-patya-na-ruhnalata-savetska-imperiya 

Григоров, Петър.  "Тръпмопонимиката": между корпоративния и "националния" капитализъм / Петър Григоров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 117-126. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2652-trapmoponimikata-mezhdu-korporativniya-i-natsionalniya-kapitalizam 

Денчев, Стоян.  Мултикултурализмът - голямата комуникационна мистификация на неолиберализма / Стоян Денчев, Николай Палашев. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 11-17. 

Димитров, Атанас.  Дунавската стратегия като ключов приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС / Атанас Димитров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 5-14. 

   Резултатът от референдума във Великобритания остро постави пред ЕС въпроса за бъдещето на европейския проект. Т.нар. Brexit показа, че въпреки показното си единство 28-членият Съюз не разполага с дългосрочна визия за общо стратегическо развитие. Предвид създалите се нови обстоятелства, настоящият анализ цели да отговори на въпроса за приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и подготовката на страната ни за справяне с предстоящите предизвикателства. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2617-dunavskata-strategiya-kato-klyuchov-prioritet-na-balgarskoto-predsedatelstvo-na-saveta-na-es 

Димитров, Борис.  Лицата на американската "консервативна революция" / Борис Димитров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 104-109. 

   Победата на Доналд Тръмп на президенските избори в САЩ през ноември 2016, която някои анализатори квалифицираха като своеобразна "консервативна революция", продължава да е обект на множество коментари. Като повечето от тях са свързани с конкретните личности, които самият Тръмп избра да управляват заедно с него Америка през следващите четири години. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2584-litsata-na-amerikanskata-konservativna-revolyutsiya 

Димитров, Борис.  "Новият път на коприната" като интеграционен фактор в Евразия / Борис Димитров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 158-171. 

   Целта на проекта е улесняването на търговията и инвестициите, стимулиране на икономическото и технологично сътрудничество и създаване на зона за свободна търговия, което в крайна сметка би могло да формира единен евразийски пазар. На свой ред, създаването на евразийска континентална зона за свободна търговия ще промени икономическата карта на планетата и ще съдейства за формирането на нов политически и икономически световен ред. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2681-noviyat-pat-na-koprinata-kato-integratsionen-faktor-v-evraziya 

Димитров, Михаел.  Разширяващото се турско влияние в Западните Балкани / Михаел Димитров. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 27-34. 

   Турция води целенасочена политика за увеличаване на влиянието си в страните от Западните Балкани. Това ? гарантира позиция на доминиращ регионален фактор и засилва ролята ? в Европа. За целта Анкара използва различни методи и средства: политически, икономически, етнокултурни и религиозни механизми. По този начин тя си осигурява инструмент за влияние чрез т.нар. „мека сила“. 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2958-razshiryavashtoto-se-tursko-vliyanie-v-zapadnite-balkani 

Дойков, Йордан.  Власт и общество: изменения в комуникацията чрез партиите / Йордан Дойков. // Проблеми на обществената комуникация : Научни доклади от Втора кръгла маса, 2016 г. / Ред. кол. Стоян Денчев, Николай Палашев, Борис Борисов; Техн. ред. Мариана Атанасова  (София). - София. - София : За буквите - О писменехь, 2016, 137-149. 

Дотаги, Хелийе.  Концепцията „Отговорност за защита” в контекста на продължаващата постколониална хегемония на Запада / Хелийе Дотаги. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 121-130. 

   Концепцията „Отговорност за защита” (Responsibility to Protect - R2P) беше формулирана през 2005 от държавите членки на ООН, които постигнаха съгласие, че носят не само ключовата отговорност да защитават собствените си граждани от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етнически прочиствания, но и отговорността за защитата на онези чужди граждани, чиято държава не може да им осигури такава защита (. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2621-kontseptsiyata-otgovornost-za-zashtita-v-konteksta-na-prodalzhavashtata-postkolonialna-hegemoniya-na-zapada 

Енгдал, Ф. Уйлям.  Чии интереси обслужва ядрената програма на Пхенян / Ф. Уйлям Енгдал. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 114-119. 

   Ако не беше абсолютен диктатор в една страна с огромна армия (1,1 млн. души) и разполагаща с ракетно-ядрени технологии, трийсет и две годишният тежащ 130 килограма президент на Северна Корея Ким Чен Ун, вероятно щеше да бъде смятан за обикновен клоун. За съжаление, плашейки света със своите ракети и периодично декларирайки готовността си започне ядрена война, Ким Чен Ун на практика обслужва най-вече дългосрочните интереси на САЩ и, в частност, тези на американския военно-индустриален комплекс, Пентагона и Държавния департамент, чиято военна стратегия за "обръщане към Азия" представлява инструмент за сдържането и изолирането на Китай, както впрочем и на Русия. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2586-chii-interesi-obsluzhva-yadrenata-programa-na-phenyan 

Енгдал, Ф. Уйлям.  Отвъд мита за руския икономически упадък / Ф. Уйлям Енгдал. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 142-149. 

   Днес перспективите за динамично икономическо развитие на руската реална икономика изглеждат по-позитивни откогато и да било през последните поне два века. Струва ми се, че САЩ би следвало да си вземат сериозна поука от това и да осъзнаят, че няма смисъл да пропиляват ресурсите си, водейки безумни войни в различни точки на света, а вместо това следва да концентрират усилията си за възстановяването и укрепването на собствената си реална икономика. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2748-otvad-mita-za-ruskiya-ikonomicheski-upadak 

Енгелхард, Том.  Тръмп и американската империя на хаоса / Том Енгелхард. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 110-113. 

   Сред най-характерните белези на една империя е, че в периода на своя разцвет (или по пътя към него), тя традиционно генерира ред и доминация. Ето защо причината американската версия на съвременна империя да се окаже в задънена улица, още в годините, когато Съединените щати често биваха определяни като "единствената свръхдържава в света" и изразходваха за отбраната си повече средства, отколкото следващите десет държави в тази йерархия, взети заедно е, че САЩ от доста време насам представляват своеобразна "империя на хаоса". 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2585-tramp-i-amerikanskata-imperiya-na-haosa 

Ентин, Марк.  Завръщането на ерата на консервативния национализъм в ЕС и САЩ / Марк Ентин. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 117-148. 

   Светът е на прага на сериозни промени, Някои вече се случиха или все още се очертават. Основната част обаче предстоиЗа съжаление, тези промени не вдъхват особени надежди. Защото става дума не просто за промени, а за такива изменения, които говорят за нарастване на противоречията, конфликтността, напрежението, радикализма и поляризацията. На този фон изборът на доброто, правилното или просто умното решение се оказва все по-труден. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2679-zavrashtaneto-na-erata-na-konservativniya-natsionalizam-v-es-i-sasht 

Ентин, Марк.  Посткризисният проект на Брюксел / Марк Ентин. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 58-73. 

   На 13 септември 2017 председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отправи пред депутатите от Европарламента в Страсбург традиционното си годишно послание .На практика, посланието на Юнкер бележи края на предишния период в развитието на Европейския съюз и се опитва да постави началото на сериозна преоценка на онова, което Съюзът следва да направи в близко и по-отдалечено бъдеще, както и на подходящите за целта механизми. То очертава възможността за фундаментална корекция на вътрешнополитическия и външнополитическия курс, провеждан от ЕС. В посланието се характеризира сегашното състояние на Съюза и се набелязват някои конкретни задачи, които следва да бъдат решени още до края на 2017. Освен това се очертава програма за действия в средносрочна перспектива като се обяснява в съответствие с какви критерии ще се реализира тя. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2741-postkrizisniyat-proekt-na-bryuksel 

Иванов, Иво.  Балканските приоритети на българското председателство на Европейския съвет / Иво Иванов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 16-19. 

   Българското ротационно председателство на Европейския съвет през 2018 е най-сериозното предизвикателство пред външната политика на София след влизането ни в общността преди десет години. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2671-balkanskite-prioriteti-na-balgarskoto-predsedatelstvo-na-evropeyskiya-savet 

Каменаров, Стефан.  Франция между ислямизацията и социалния взрив / Стефан Каменаров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 84-93. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2582-frantsiya-mezhdu-islyamizatsiyata-i-sotsialniya-vzriv 

Каменаров, Стефан.  Оста Будапеща-Белград и опитите за формиране на нови силови центрове в Европа / Стефан Каменаров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 39-47. 

   Според мнозина анализатори, сегашното унгарско-сръбско сближаване следва да се разглежда в контекста на очертаващите се промени в регионалните неформални алианси, съществуващи в Централна и Източна Европа, които са тясно свързани с кризата в Европейския съюз и задълбочаващите се противоречия между т.нар. "Стара" и "Нова" Европа. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2630-osta-budapeshta-belgrad-i-opitite-za-formirane-na-novi-silovi-tsentrove-v-evropa 

Каменаров, Стефан.  АСЕАН: половин век по-късно / Стефан Каменаров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 97-106. 

   Преди малко повече от половин век - през август 1967, външните министри на Индонезия, Сингапур, Тайланд, и Филипините, както и вицепремиерът на Малайзия, подписват в Банкок декларация за създаването на Асоциация на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2745-asean-polovin-vek-po-kasno 

Каменаров, Стефан.  Германската (гео)политика в края на "ерата Меркел" / Стефан Каменаров. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 61-73. 

   Перипетиите на германската "източна политика".Актуализирането на въпроса за отношенията между Берлин и Москва. Провалът на украинската политика на Берлин. 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2962-germanskata-geo-politika-v-kraya-na-erata-merkel 

Катранджиев, Валентин.  Ролята на Г-20 в световните дела / Валентин Катранджиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 120-129. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2587-rolyata-na-g-20-v-svetovnite-dela 

Киърнс, Йън.  Смекчаването на бъдещи кризи в зоната на "общо съседство" между Запада и Русия / Йън Киърнс. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 119-141. 

   В настоящата статия са представени възможните сценарии за неблагоприятно развитие на събитията в пространството на общо съседство, които могат да доведат до това, че Западът и Русия ще се окажат в директен сблъсък един с друг. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2747-smekchavaneto-na-badeshti-krizi-v-zonata-na-obshto-sasedstvo-mezhdu-zapada-i-rusiya 

Кондратиев, Владимир.  Завръщането на производството и реиндустриализацията на Запада / Владимир Кондратиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 131-145. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2620-zavrashtaneto-na-proizvodstvoto-i-reindustrializatsiyata-na-zapada 

Кондратиев, Владимир.  Краят на глобализацията и новият капитализъм / Владимир Кондратиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 143-158. 

   През последните двеста години, под глобализация се разбира задълбочаващата се интеграция между водещите западни държави и останалия свят, осъществявана с помощта на потоците от пари, стоки, услуги и работна сила. Днес обаче, за първи път след 1945, можем да станем свидетели на отказ от този модел на глобализация. Експертите предполагат, че светът вече навлязъл в нова фаза на следвоенното икономическо развитие. Привържениците на националната идея твърдят, че глобализацията е обогатила единствено елитите и, че държавата следва да стимулира националните производители, ограничавайки глобалните потоци от хора, стоки и капитали. . 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2714-krayat-na-globalizatsiyata-i-noviyat-kapitalizam 

Крук, Алистър.  Краят на световния икономически растеж и процесът на деглобализация / Алистър Крук. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 136-141. 

   Наскоро известният канадски икономически анализатор Раул Иларджи Майер драматично обяви: "Всичко е свършено! Целият модел на който се основаваше нашето общество, откакто се помним, вече е мъртъв. Глобалният обрат, за който говори Майер, е свързан с края на световния икономически растеж, който на свой ред, неумолимо води до края на „централизацията на света” (т.е. на глобализацията). 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2589-krayat-na-svetovniya-ikonomicheski-rastezh-i-protsesat-na-deglobalizatsiya 

Кулов, Георги.  Пазарлъкът за ГКПП "Маказа-Нимфея" и гръцките страхове / Георги Кулов. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 21-26. 

   Пет години след отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея” той вече не е в състояние да поеме натоварения трафик за Гърция. Пунктът е втория по натовареност на границата с южната ни съседка след ГКПП„Кулата-Промахон”. С всяка изминала година трафикът се увеличава драматично. . 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2957-pazarlakat-za-gkpp-makaza-nimfeya-i-gratskite-strahove 

Линд, Майкъл.  Блоковата геополитика / Майкъл Линд. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 116-127. 

   Вътрешната структура на глобалната политика след края на студената война. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2711-blokovata-geopolitika 

Маринов, Георги.  България: геополитическа и геоикономическа прогноза в началото на ХХI век / Георги Маринов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 5-15. 

   От всичко казано дотук се налага очевидният извод, че българската геополитика (ако ще има такава) трябва да работи за развитието и задълбочаването на обединителните процеси в рамките на цялото Евроазиатско пространство, а не просто сляпо да следва селективната геополитика на Брюксел, която, поне до този момент, е производна на геополитиката на САЩ. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2670-balgariya-geopoliticheska-i-geoikonomicheska-prognoza-v-nachaloto-na-xxi-vek 

Маринов, Стефан.  Бъдещето на световните религии / Стефан Маринов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 68-76. 

   Религиозните характеристики на съвременния свят се променят изключително бързо, което се дължи на първо място на сериозните различия в нивата на раждаемостта и броя на младите хора в сферите на влияние на най-големите световни религии, както и на факта, че все повече хора променят религията си. През следващите няколко десетилетия християните ще продължат да бъдат най-голямата религиозна група на планетата, но ислямът ще демонстрират по-бърз растеж, отколкото която и да било друга от основните религии. В резултат от това, към 2050 в света ще настъпят редица фундаментални промени. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2647-badeshteto-na-svetovnite-religii 

Маринов, Стефан.  Последиците от възможното денонсиране на "ракетния договор" / Стефан Маринов. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 74-83. 

   Както посочва в списание "Форийн полиси" експертът от Харвардския университет (директор на Nuclear Crisis Group и бивш съветник на президента Обама по проблемите на контрола на въоръженията) Джон Волфщал: "острите декларации на президента Доналд Тръмп за излизане на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF) провокираха множество спорове и разногласия, макар че все още не е съвсем ясно, какво точно ще последва. 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2963-posleditsite-ot-vazmozhnoto-denonsirane-na-raketniya-dogovor 

Марцинкевич, Борис.  Геоенергийните измерения на катарската криза / Борис Марцинкевич. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 73-94. 

   Оценявайки обективно инвестиционните възможности на Катар и наличните му мощности за производство на LNG, става ясно, че Москва би могла да използва и едното и другото в сегашната ситуация, когато Западът и най-вече САЩ продължава да следва тактиката на налагането на все нови и нови санкции срещу Русия - процес, който вече е придобил почти истерични измерения. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2708-geoenergiynite-izmereniya-na-katarskata-kriza 

Методиев, Калоян.  Дебатът за неутралитета на България на границата между ХХ и ХХI век / Калоян Методиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 158-169. 

   Целта на настоящата статия е да се направи преглед и критичен анализ на дебата, свързан с неутралитета, в българската политика. Разглежданият период започва с рухването на комунистическото управление в края на 1989 и завършва с приемането на страната за пълноправен член на НАТО през 2004. Статията има две основни задачи. На първо място да очертае участниците и основните им политики и аргументи в политическия дебат. На второ място да изясни, защо темата за неутралността не успява да се наложи като важна и сериозна в българската политика през разглеждания период. Дебатът за неутралитета се разглежда в рамките на по-широкия дебат за сигурността на България след разпускането на Варшавския договор - всичко това в политическия контекст на епохата. 

   
   ps://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2592-debatat-za-neutraliteta-na-balgariya-na-granitsata-mezhdu-xx-i-xxi-vek 

Методиев, Калоян.  Лийпфрогинг моделът в геополитиката на Сингапур, Израел и България / Калоян Методиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 5-13. 

   При определени обективни обстоятелства и процеси от геополитически характер дадена страна може и трябва да започне да мисли за себе си като за остров и да функционира като такъв. Това в никакъв случай не е означава изолация, а може да се приеме като по-висока степен на сигурност. Функционирането на държавата става регулирано, а територията и е защитена от външни заплахи. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2640-liypfroging-modelat-v-geopolitikata-na-singapur-izrael-i-balgariya 

Милкова, Калина.  Първите сто години: пространствен анализ на преките чуждестранни инвестиции в България през 1879-1989 / Калина Милкова. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 150-169. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2749-parvite-sto-godini-prostranstven-analiz-na-prekite-chuzhdestranni-investitsii-v-balgariya-prez-1879-1989 

Мирчев, Александър.  Предизвикателства пред устойчивото развитие и управление на железопътната услуга в България / Александър Мирчев. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 16-20. 

   През 2018 се отбелязаха 130 години от създаването Българските държавни железници. Днес обаче историческата роля на железниците като гръбнак на националната транспортна система е изправена пред трудни изпитания. Железопътната услуга е в криза, в риск и вместо да се развива възходящо, продължава да се влошава. . 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2956-predizvikatelstva-pred-ustoychivoto-razvitie-i-upravlenie-na-zhelezopatnata-usluga-v-balgariya 

Мирчев, Йордан.  Възможности за преодоляване на кризата в българските железници / Йордан Мирчев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 13-19. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2574-vazmozhnosti-za-preodolyavane-na-krizata-v-balgarskite-zheleznitsi 

Мирчев, Мирослав.  Пакистанският синдром на тероризма / Мирослав Мирчев. // Военен журнал, 2016, N 1, 46-57. 

Мирчева, Таня.  България и международните организации в сянката на близкоизточната криза / Таня Мирчева. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 43-46. 

   Кризата в Сирия, международните организации и България. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2579-balgariya-i-mezhdunarodnite-organizatsii-v-syankata-na-blizkoiztochnata-kriza 

Найчук, Антон.  Украйна през следващите пет години: лавиране между различните геополитически центрове / Антон Найчук. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 55-65. 

   
   https://geopolitica.eu/2-uncategorised/2633-ukrayna-prez-sledvashtite-pet-godini-lavirane-mezhdu-razlichnite-geopoliticheski-tsentrove 

Начев, Йордан.  Билдeрбeргската група и проектът за „обединена Европа” / Йордан Начев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 86-100. 

   За да си изясним динамиката, проблемите и насоките в развитието на обединена Европа, следва първо да отговорим на въпроса: кой, кога и с каква цел създаде Европейския съюз и планираше създаването на т.нар. Севернооамерикански съюз (North American Union – NAU)?. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2649-bilderbergskata-grupa-i-proektat-za-obedinena-evropa 

Павлов, Стефан.  Африканската геополитика на Брюксел / Стефан Павлов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 107-115. 

   "Партньорството с Африка" цели да подобри условията за частните чуждестранни инвеститори на Черния континент. Естествено, икономическото развитие посредством ускоряване и разширяване на инвестициите е изключително важно за развитието на Африка, но тези инвестиции следва да бъдат диференцирани, устойчиви и справедливо разпределени. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2710-afrikanskata-geopolitika-na-bryuksel 

Петракиев, Димчо.  Проектът „Турски поток” в контекста на газопреносната система в Европа след 2019 / Димчо Петракиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 33-42. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2578-proektat-turski-potok-v-konteksta-na-gazoprenosnata-sistema-v-evropa-sled-2019 

Петров, Камен.  Насоки за регионалното развитие на агломерационните ареали в България / Камен Петров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 15-24. 

   Бъдещето е в балансираната полицентрична териториална мрежа от градски центрове, която допринася за създаването на благоприятни условия за установяване и развитие на стопански и обществени дейности, например достъпни услуги и разкриване на работни места в или близо до градовете, където хората живеят постоянно. По-добрите функционални характеристики на големите и средните градове позволяват развитието на нови стопански дейности, разнообразяващи местната икономика, намаляващи рисковете от гледна точка на безработица и доходи и подобряващи основните условия за стопанска дейност. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2628-nasoki-za-regionalnoto-razvitie-na-aglomeratsionnite-areali-v-balgariya 

Петров, Камен.  Геоикономическите перспективи пред мултимодалния транспортен коридор Солун-Русе в рамките на Югоизточна Европа / Камен Петров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 30-36. 

   На фона на кризата, поразила Европейския съюз, едно от чиито измерения беше и т.нар. Brexit, държавите от неговата югоизточна периферия - България, Румъния и Гърция, усилено търсят възможности за изтеглящо развитие на онези техни региони, които в момента преживяват упадък, но пък разполагат с благоприятно геополитическо положение за осъществяване на трансрегионални проекти и връзки, с чиято помощ да се стимулира регионалното икономическо развитие, да бъдат привлечени мащабни инвестиции и да се генерират толкова необходимите нови работни места. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2737-geoikonomicheskite-perspektivi-pred-multimodalniya-transporten-koridor-solun-ruse-v-ramkite-na-yugoiztochna-evropa 

Петров, Никола.  Имигрантите и екзистенциалната криза на "обединена Европа" / Никола Петров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 47-59. 

   Небивалият мигрантски наплив провокира най-голямата криза в Европа от края на Втората световна война насам и поставя въпроса, дали нейното застаряващо население е в състояние да се справи с мощния натиск на новата вълна от пасионарни, агресивни млади хора от мюсюлманския свят, заливаща континента.По принцип, всяка криза носи, освен нови проблеми, и нови възможности. На теория може да е така, но на практика нещата се свеждат до това, дали в Европа ще се появят сили, способни да спрат по-нататъшното низходящо движение и упадъка на европейската цивилизация. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2595-imigrantite-i-ekzistentsialnata-kriza-na-obedinena-evropa 

Петров, Никола.  Идеята за "Европа на няколко скорости" като симптом за прогресиращата ерозия на ЕС / Никола Петров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 21-31. 

   Кризите на ЕС и проектът за "Европа на няколко скорости". 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2642-ideyata-za-evropa-na-nyakolko-skorosti-kato-simptom-za-progresirashtata-eroziya-na-es 

Петров, Никола.  Либералната (контра)революция на Еманюел Макрон / Никола Петров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 54-64. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2674-liberalnata-kontra-revolyutsiya-na-emanyuel-makron 

Петров, Никола.  Бунтът на Каталуния и идеята за "Европа на регионите" / Никола Петров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 74-84. 

   Испания и референдумът за автономна провинция Каталуния. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2742-buntat-na-kataluniya-i-ideyata-za-evropa-na-regionite 

Петров, Никола.  Идеята за европейска армия в контекста на отношенията между Брюксел и Вашингтон / Никола Петров. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 52-60. 

   Еволюцията на идеята за европейската армия. Проблемите пред създаването на европейска армия. 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2961-ideyata-za-evropeyska-armiya-v-konteksta-na-otnosheniyata-mezhdu-bryuksel-i-vashington 

Пивоваренко, Александър.  (Не)възможният сръбски неутралитет / Александър Пивоваренко. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 27-32. 

   Дилемата "по-добре война, отколкото пакт с германците" определено налага своя отпечатък върху сръбската политика. Но, ако през 1941 изборът е между подписването на договор при достатъчно лоялни условия и оказването на военна съпротива срещу държавите от Оста, през 90-те години на миналия век Сърбия се сблъсква първоначално с агресивната информационна кампания, разгърнала се паралелно с развитието на въоръжените конфликти в бивша Югославия. Последва Споразумението от Рамбуйе от 1999, включващо очевидно неприемливи за Белград условия (7). Последица от отказа на сръбската страна да подпише този документ станаха бомбардировките на НАТО, последвани от поредните споразумения, съпроводени с множество отстъпки от сръбска страна срещу "реабилитацията" на Сърбия в очите на международната общност. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2577-ne-vazmozhniyat-srabski-neutralitet 

Прока, Ксения.  Последиците от СЕТА за глобалната търговия / Ксения Прока. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 101-105. 

   На своето заседание от 15 февруари 2017 Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (Comprehensive economic and trade agreement - CETA). 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2650-posleditsite-ot-seta-za-globalnata-targoviya 

Рубльов, Евгений.  Мултикултурализмът като идеологически инструмент на глобализма / Евгений Рубльов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 175-181. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2594-multikulturalizmat-kato-ideologicheski-instrument-na-globalizma 

Симеонов, Първан.  Криза и трябва на Европа / Първан Симеонов. // Мениджър, (236), 2018, N 6, 18-19. 

Стар, Стивън.  Светът в сянката на "ядрената зима" / Стивън Стар. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 130-135. 

   Преди малко повече от десет години група водещи американски климатолози инициираха подробни изследвания на дългосрочните последици от евентуална ядрена война за околната среда на планетата. Настъпването на "ядрена зима", т.е. на дълбокия мрак и студ, които неминуемо ще последват ядрената война, беше прогнозирано за първи път през 1983 от група учени от НАСА. В средата на 80-те години на миналия век бяха осъществени допълнителни изследвания в тази посока от такива институции, като Научния комитет по проблемите на околната среда (SCOPE), Световната метереологична организация (4) и Националния научно-изследователски съвет на Националната академия на науките на САЩ. Всички те потвърдиха първоначалните изводи, направени през 1983. 

Стоянов, Георги.  Геополитическите измерения на третата вълна на глобалната криза / Георги Стоянов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 154-157. 

   В публикувания в края на миналата 2016 годишен доклад на Конференцията на ООН за търговията и развитието (UNCTAD) (1) се констатира, че състоянието на световната икономика продължава да е "твърде крехко". За първи път от 2012 насам, темповете на нейния растеж започнаха да намаляват, като през 2016 те са достигнали едва 2,3%, срещу 2,5%, през 2014 и 2015. В тази връзка, експертите на Световната организация прогнозират нова, трета поред вълна на глобална икономическа криза, като този път тя вероятно няма да започне в развитите държави - САЩ и страните от ЕС (както беше при първите две), а в развиващите се. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2591-geopoliticheskite-izmereniya-na-tretata-valna-na-globalnata-kriza 

Сюрсън, Дани.  Неизпълнената мисия: САЩ като генератор на хаос в Големия Близък Изток / Дани Сюрсън. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 77-85. 

   Крах на американската военна политика в Близкия Изток. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2648-neizpalnenata-misiya-sasht-kato-generator-na-haos-v-golemiya-blizak-iztok 

Ташев, Спас.  Миграционният потенциал на Евросредиземноморската миграционна система и мястото на България / Спас Ташев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 5-12. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2575-migratsionniyat-potentsial-na-evrosredizemnomorskata-migratsionna-sistema-i-myastoto-na-balgariya 

Ташев, Спас.  Вторичният маршрут на мигрантите през България и динамиката на натоварвана на Западнобалканския миграционен маршрут / Спас Ташев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 14-20. 

   Ако миграционният натиск се възприема като едно от най-големите предизвикателства пред сигурността на България и ЕС, неговото прогнозиране се превръща в най-сериозната задача пред миграциолозите. Процесът е свързан най-вече с оценка на риска от незаконна имиграция и планиране на необходимия ресурс за нейното овладяване. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2641-vtorichniyat-marshrut-na-migrantite-prez-balgariya-i-dinamikata-na-natovarvana-na-zapadnobalkanskiya-migratsionen-marshrut 

Ташев, Спас.  Евросредиземноморската миграционна система и демографското бъдеще на Европа / Спас Ташев. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 5-15. 

   Наблюдаваните през последното десетилетие миграционни потоци от Северна Африка и Близкия Изток към Европа са прогнозирани от някои европейските демографи още в началото на 90-те години на ХХ век, когато все още не се наблюдава мигрантска криза. (Bohning, Schaeffer, Straubhaar, 1991; Bruni, Venturini, 1991, 1995) Част от учените, разработили теоретичните основи на концепцията за миграционния натиск, стигат до извода, че той се дължи най-вече на демографските структурни различия между населението от двата срещуположни бряга на Средиземно море и това е довело до възникването на регионална миграционна система. 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2955-evrosredizemnomorskata-migratsionna-sistema-i-demografskoto-badeshte-na-evropa 

Тиби, Басам.  Скритата ислямизация на Европа / Басам Тиби. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 170-174. 

   Ислямистките структури в Европа съзнателно култивират една антисветска и антиевропейска култура и с всички сили се борят за гарантирането на специални права за мюсюлманските общности на Стария континент. При това ислямистките функционери претендират да представляват цялата мюсюлманска общност, макар че никой не ги е упълномощавал за това. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2593-skritata-islyamizatsiya-na-evropa 

Тодоров, Александър.  Новите американски санкции: пролог към мащабен конфликт между САЩ и Русия? / Александър Тодоров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 37-50. 

   Законопроектът за санкциите като програма, определяща новата "руска политика" на САЩ. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2705-novite-amerikanski-sanktsii-prolog-kam-mashtaben-konflikt-mezhdu-sasht-i-rusiya 

Травкина, Наталия.  Армагедонът на Доналд Тръмп / Наталия Травкина. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 51-62. 

   Първите социално-икономически резултати от управлението на Тръмп Тезата за "руска намеса" в президентските избори и възможните последици за Тръмп. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2706-armagedonat-na-donald-tramp 

Уитни, Майк.  Вашингтон vs. „Голяма Европа” / Майк Уитни. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 65-70. 

   Постоянната демонизация на Владимир Путин е само част от многоцелевата стратегия на Вашингтон, целяща да изтласка руската държава от Централна Азия и да сложи кръст на мечтата на самия Путин за т.нар. "Голяма Европа". Наред с опитите си да представят президента на Руската Федерация като "бандит от КГБ" и "диктатор", големите американски медии обвиняват Москва, че се е намесила в последните президентски избори в САЩ и внушават, че Русия е последователен агресор, който представлява екзистенциална заплаха за европейската и американската сигурност. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2675-vashington-vs-golyama-evropa 

Фененко, Алексей Валериевич.  Войните на бъдещето / Алексей Валериевич Фененко. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 6, 107-118. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/165-2017/broi6-2017/2746-voynite-na-badeshteto 

Фридман, Джордж.  Геополитиката през 2017 в четири карти / Джордж Фридман. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 76-81. 

   Нашата геополитическа прогноза за света през 2017 се основава на обективния и непредубеден подход към изследването на географията и мощта/властта. Карти, като показаните в настоящата статия, представляват фундаментални елементи за изграждането на прогнози. Те са особено полезни като основа за анализ и размисъл относно геополитическите сили, които ще формират света през настоящата година. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2625-geopolitikata-prez-2017-v-chetiri-karti 

Фулър, Греъм.  Силнодействащото съседство / Греъм Фулър. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 32-36. 

   Антируската истерия в САЩ. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2704-silnodeystvashtoto-sasedstvo 

Хаджиев, Алекс.  Белград на геополитически кръстопът / Алекс Хаджиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 9-15. 

   Намеса на САЩ в политиката на Сърбия. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2701-belgrad-na-geopoliticheski-krastopat 

Хаджиев, Боян.  Системният подход при анализа на международната политика / Боян Хаджиев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 164-170. 

   Системата е цяло, което се състои от взаимосвързани компоненти във взаимодействие. Тя е група от взаимодействащи компоненти, поддържащи отъждествим (разпознаваем) набор от отношения както помежду си, така и със самата система. Системата е набор от взаимосвързани и взаимозависими взаимодействия между участниците в нея. . 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2616-sistemniyat-podhod-pri-analiza-na-mezhdunarodnata-politika 

Хаджитодоров, Стефан.  Кризите в Балканския регион като основание за създаването на Европейски въоръжени сили / Стефан Хаджитодоров. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 29-45. 

   Все по-ясно се очертава убеждението, че за ефективно противодействие на евентуалните конфликти на Балканите и на зачестяващите терористични атаки, както и на мащабните мигрантски вълни, е необходимо изграждането на Европейски въоръжени сили. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2685-krizite-v-balkanskiya-region-kato-osnovanie-za-sazdavaneto-na-evropeyski-vaorazheni-sili 

Хайтов, Стоян.  Американско-руският сблъсък в Сирия: последиците за Близкия Изток и света / Стоян Хайтов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 37-47. 

   Американските интереси в Сирия и ролята на Тръмп. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2644-amerikansko-ruskiyat-sblasak-v-siriya-posleditsite-za-blizkiya-iztok-i-sveta 

Хайтов, Стоян.  От Европа към Еврабия: как демографските промени влияят върху силовия баланс на Стария континент / Стоян Хайтов. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 5, 16-23. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/164-2017/broi5-2017/2702-ot-evropa-kam-evrabiya-kak-demografskite-promeni-vliyayat-varhu-siloviya-balans-na-stariya-kontinent 

Хайтов, Стоян.  Западната военна и икономическа активност по „южното направление” / Стоян Хайтов. // Геополитика & геостратегия, 16, 2019, N 1, 94-101. 

   Паралелно с нарастващия натиск и увеличаващата се военна активност на НАТО и Запада, като цяло, в близост до границите на Руската Федерация, напоследък векторът на западните геополитически интереси се ориентира и към регионите на Близкия Изток и Африка. Ключов инструмент за реализация на политиката на САЩ и НАТО в региона е лансираната през 1994 инициатива на Алианса за развитие на Средиземноморския диалог, целящ да стимулира практическото сътрудничество с Израел, Йордания, Египет, Тунис, Мароко, Мавритания и Алжир (от 2000-та). 

   
   https://geopolitica.eu/2019/173-broy-1-2019/2965-zapadnata-voenna-i-ikonomicheska-aktivnost-po-yuzhnoto-napravlenie 

Цветков, Стоян.  Икономическите и политическите предизвикателства пред Китай през 2017 / Стоян Цветков. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 3, 106-116. 

   Мнозина смятат, че през настоящата 2017 ще станем свидетели на началото на радикални и всеобхватни трансформации в световния ред.В една или друга степен, те ще се отразят върху сферите на вътрешната и външната политика, както и върху стратегиите за икономическо развитие на всички страни по света. Повечето наблюдатели характеризираха речта на Си в Давос като своеобразен апотеоз на процеса на икономическа глобализация и открита претенция именно Китай да оглави този процес, на фона на опитите за възраждане на протекционизма от страна на такива ключови държави като САЩ (които президентът Тръмп оттегли от Транстихоокеанското партньорство - ТТП) и Великобритания (която напусна ЕС). 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/162-2017/broy-3-2017/2651-ikonomicheskite-i-politicheskite-predizvikatelstva-pred-kitay-prez-2017 

Цеков, Иво.  Произход и развитие на киберзаплахите като ново поколение проблеми за международната сигурност / Иво Цеков. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 2, 111-120. 

   В настоящата статия ще бъдат разгледани киберзаплахите в качеството им на нетрадиционни и сравнително нови заплахи за международната сигурност. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/161-2017/broy-2-2017/2622-proizhod-i-razvitie-na-kiberzaplahite-kato-novo-pokolenie-problemi-za-mezhdunarodnata-sigurnost 

Ценков, Емил.  Феноменът „Ердоган“: от либерален към реалполитически прочит / Емил Ценков. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 4, 46-53. 

   Резултатите от референдума в Турция от 16 април т.г. могат да бъдат интерпретирани по различни начини: узаконяване и засилване на личната власт на Ердоган, задълбочаване на поляризацията в турското общество, отдалечаване на перспективата за европейско членство на страната и всичко това взето заедно. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/163-2017/broy-4-2017/2673-fenomenat-erdogan-ot-liberalen-kam-realpoliticheski-prochit 

Шавит, Урия.  Могат ли да бъдат дерадикализирани мюсюлманските общности на Запад / Урия Шавит. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 94-103. 

   Терористичните нападения в Париж през 2015, както и в Брюксел и Ница през 2016, провокираха на Запад опасения от нова терористична вълна, предизвикана от завръщащите се Големия Близък Изток джихадисти. В тази връзка, наред с интензификацията на операциите в сферите на разузнаването и сигурността, западните правителства обмислят и частично реализират на практика конкретни мерки в три основни направления: забрана или ограничаване свободата на действие на ислямските проповедници, които - дори ако не подкрепят насилието - открито се противопоставят на либералните ценности и прокарват визията за "ислямското бъдеще на Запада"; осъществяването на локални програми за стопиране или връщане назад на процеса на радикализация, стимулирайки интеграцията на мюсюлманските общност и убеждавайки гражданите, присъединили се към джихадистките групировки, да се върнат у дома; активизиране на борбата срещу т.нар. "Ислямска държава" (ИД) на нейна собствена територия, чиято крайна цел е пълното и унищожаване. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2583-mogat-li-da-badat-deradikalizirani-myusyulmanskite-obshtnosti-na-zapad 

Юрасова, Лариса.  (Гео)политиката на унгарския суверенитет / Лариса Юрасова. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 67-83. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2581-geo-politikata-na-ungarskiya-suverenitet 

Яковлев, Пьотр.  Латиноамериканската икономика в "окото на бурята" / Пьотр Яковлев. // Геополитика & геостратегия, 14, 2017, N 1, 142-153. 

   Външният и вътрешният икономически контекст на 2000-те години, като цяло, се оказа много подходящ за назрелите структурни преобразувания в латиноамериканската икономика. В същото време обаче, благоприятният бизнес цикъл създаде условия за нерационалното (и нерядко безконтролно) изразходване на държавните средства, което наруши финансовата стабилност и, в крайна сметка, ограничи възможностите за поддържането на високо потребителско търсене и провеждането на необходимите реформи. Може да се каже, че през този период в редица държави от региона надделяха привържениците на "разпределителната икономика" (условно казано), заинтересовани от инерционното развитие, които оставиха на заден план задачите на модернизацията и се фокусираха върху максималното използване на ресурсите на суровинните отрасли. 

   
   https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2590-latinoamerikanskata-ikonomika-v-okoto-na-buryata 

Stoeva, Ivayla.  The Resurgence of Populism in Europe / Ivayla Stoeva. // Economic alternatives, 2018, N 4, 578-584. 

Vasileva, Evgeniya.  ‘The owls are not what they seem’ Merging of Organized Crime and Political Violence / Evgeniya Vasileva. // Economic alternatives, 2019, N 1, 117-134. 

   
   https://www.unwe.bg/uploads/Alternatives/9_Vasileva_EA_1_2019_en.pdf 

Ангелов, Павел.  Модерност и преход / Павел Ангелов. // Военен журнал, 2016, N 1, 17-25. 

   
   http://rnda.armf.bg/wp/wp-content/uploads/2015/03/VG_br-1-2016.pdf 

Башев, Явор.  Модели за възникване и предотвратяване на измами / Явор Башев. // Икономически и социални алтернативи, 2019, N 1, 101-107. 

Богданов, Богдан.  Пет основни статистически измерения за социално-икономическото развитие на България преди и след влизането в Европейския съюз / Богдан Богданов. // Статистика, 2018, N 2, 9-54. 

   Статията е предназначена да запознае читателя с основни измерители на социално-икономическото развитие преди и след влизането на България в Европейския съюз. Направен е анализ за основните измерители на икономическата ситуация у нас. 

   Статията е на разположение в Библиотеката на УНСС на CD носител
   http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=177 

Манчева, Галя.  Паралел между възгледите на Дейвид Рикардо и Карл Маркс / Галя Манчева. // Икономически и социални алтернативи, 2019, N 1, 128-138. 

   Настоящата статия е посветена на 200-годишнината от рождението на философa, историкa, социологa, политологa и икономистa, на създателя на фундаменталния труд „Капиталът“ – Карл Маркс. Проследяват се възгледите на автора по основни икономически категории, а именно: стойността и принадената стойност, работната заплата и рентата, реализацията и кризите, като се сравняват със същите изведени от английския публицист Дейвид Рикардо. 

Михайлов, Пеню.  Мисли за недоказани хипотези / Пеню Михайлов. // Икономически и социални алтернативи, 2018, N 4, 145-152.